На всеки от вас се е случвало поне веднъж да закъснеете (Поне веднъж?). Доста е неловко когато закъснееш за важна среща, сбирка, събитие или пътуване. Но не винаги се намират толкова търпеливи хора, които да ви изчакат.

Определено винаги се случва по един начин:
Имате поставен за цел даден час, неусетно се изнизват оставащите минути и вие по най-бързият начин се опитвате да се оправите за да не закъснеете, непосредством забравяте куп неща, за които се връщате сто пъти, и когато най-накрая успеете да потеглите вие попадате в задръстване, или ако сте пешеходец всички светофари светят в ЧЕРВЕНО, и вече когато стигнете до дадената дестинация, вие водите най-дългият романен разказ как и защо сте закъснели, докато човекът отпред ви слуша как задишано пелтечите.
Закъсненията в училище:
На всички ни се случва (на някои по-често от колкото трябва) да закъснеем за 1ви-2ри час и на момента се опитваме да измислим най-лесното аматьорско извинение, което би ви свършило работа пред озадъченият учител.
Извиненията звучат по този начин:
- Ооо много се извинявам, че закъснях имаше опашка на дюнерите и не можах да стигна на време.
А отговорът на съответният учител звучи така:
- Близко е до акъла да не ядеш в малкото междучасие между 3ти и 4ти час, а и не приемам извинението, защото не молиш за извинение, а се извиняваш сам!
Даа, на всички ни се случва да се оспиваме, но някои инстинктивно закъсняват за 1ви час през цялата учебна година.
И ако наистина ви се случи да закъснеете ..... ами не закъснявайте! Това е за днес, очаквайте голямото откриване на Блога на 11 май 2014г (утре). Ще направя някои подобрения, ако не забравя. И като мен не забравяйте да споделяте и @#$%^&*. Чао!
Да направим света по-интересен!
Daily Palette